Филмът е инспириран от преживяванията на Храбал в стоманолеярния завод в Кладно. Описва ежедневието на бивши дребни буржоа - интелектуалци и собственици на магазинчета, които през 50-те години са принудени да работят в рамките на т. нар. "превъзпитаване в работническа среда". Надеждата и безнадеждността, хумора и сериозността тук се преплитат в мозайка от съдбите на отделните герои, свързани чрез вярата и любовта, доброто и неунищожимата човечност. Тази фина сатира с лаконичния си поглед за живота в мечтания социализъм, беше забранена за прожектиране и се появи отново чак след 20 години след падането на Берлинската стена през 1990 г.
